Камък

Когато очите и усмивките говорят, а ръцете ми не бива да прегърнат за среща и раздяла, грабвам и стискам камък. Натискът на ръбчетата му изпълва празнотата на шепата и секва мокрото на очите… И така, докато корона умре. Рядко съм желала толкова зло на монархията Обичам ви, приятели! Чао, Косово.