Какво е всъщност лятото, какво е?
„Какво е всъщност лятото, какво е?“ 
Снощи подреждах плодовете му, безкрайно пъстрите му дни и вечери; писналата гайда над село; екналите като пъргава река по махалите гласове на „Безгрижния ни кръжок“
; розовата окраска на плевелчето, наречено сапунче; и ослепителното мораволилаво на залеза над нашите хълмове. А кафявото – това е топлата земя, по която, събудила се най-сетне, тръгвам боса и с разперени срещу слънцето ръце.
; розовата окраска на плевелчето, наречено сапунче; и ослепителното мораволилаво на залеза над нашите хълмове. А кафявото – това е топлата земя, по която, събудила се най-сетне, тръгвам боса и с разперени срещу слънцето ръце.А слънцето? Жълтото? Него го оставих на голямо кълбо в Косово, на миндерчето на баба Митра. Да плете грейнали шалчета и чорапци на врабците и на комшийското момиченце цяла зима.
