Кака е за пазене!
„Няма значение къде си роден. Длъжен си да говориш езика на майка си!“, казват индианците чероки, с които мислим еднакво. Днес Малена завърши в Мюнхен с двата езика на люлката си, немски и български.
Момичешката абитуриентска си е по-различна от момчешката. Да кажа аз като майка с опит в две поредни корона години. Повече джунджурии 🙂
Отново позволеният празник стигна колкото за връчване на дипломи в автокино. Но това не попречи на децата да се радват от сърце на предиобеда, да дефилират с прелестните си рокли, подредени коси, от чантички нужда нямаше.
Тази година биваше да се прегърнат и снимат заедно, да изпратят сини и жълти балони в небето. Можахме да включим и Воле и Милинко в празника, които охранително огледаха терена отвисоко. Кака е за пазене!
И мигна ли, докато я снимам, все ми беше, сякаш малката „Нена“ се е покачила на мои обувки и мята опашлета и усмивки.
Не че порасна бързо, не, но то явно свикване няма:)
„Прекрасен щастлив живот, изпълнен с любов“, написа на бележката си, литнала с балон към небето.
Небе над нас, аз знам, че четеш! Чист любящ те път, мила ни Маленка!
