Как е първата ваксина за мен

Днес получих първа ваксина. Едно веднагическо уточнение – разказвам своето лично преживяване – без за и против, без агитация и контра. Засмивам се на това място – не ми честитете и не ме съжалявайте – ни се женя, ни раждам, макар да се чувства така, сякаш днес е подобно странна дата в живота ми. Аз съм си разказвач и всичко, което ме докосва/ набожда, намирам за интересно. Някога напред във времето ще се върна към този разказ. Дано да му изръкопляскам. 🙂

Получих съобщение от баварската ваксинационна централа, че като преподавател в начално училище съм в приоритетна група 2 и от веднага мога да си регистрирам час за ваксина Байонтек Пфайзър. Днес в 9.00 наред с няколко стотици влязох с автомобила в зоната на панаирните палати в Мюнхен. Огромни, високи, разделени на коридори. Линейки, казарма, коли на защита от бедствия, ленти, дезинфектанти, ред… Ако не беше онази баба с три слухови апарата, която като мазерати прелетя отдясно на опашката, за да се озове първа пред компютрите – все едно хлябът свършва! 🙂 🙂

Рисунките по протежение на всички снежнобели стени, които водят към ваксините са единственото, което може да се снима, затова ще напъстря с тях. Има и табела: последна възможност за тоалетна, но понеже с всяка изминала крачка скоростта на движение на опашката се завихря, малко желаещи последват призива й.

Доколкото усетих от опашките днес, в група 2 наред бяха 60-70 годишни, учители, хора в много контактни професии. При разговорите за установяване на правото за ваксина се чуваше: училище, ясла, градина, градски транспорт. Младите учителки изглеждат по един разпознаваем начин, намирам аз. Косите им са зад ушите, да могат да се наведат над детските тетрадки/ или да си сложат ластиците на маските. Те са ми най-мил образ.

А самите опашки, все едно си на летище. Представете си огромните палати, всичко разделено на ивици. И там, където преди по време на гастрономския панаир Food&Life бяха будките на италиански салами и гръцки маслини сега светят лампички в червено и зелено. Ошашавена от толкова светлини не съзрях веднага моята, та немски другар от задните редици ме налетя с агресия: „Госпожо! Зелено! Какво чакате?! Ама вие още ли чакате?!“ Помахах му в пълно приятелство – така както постъпвам с тези, които решават да ме освирят в колата на пътя. Поканих го да мине пред мен. Тъй де, да не сме пред хлебозавод? Ваксини раздават хората 🙂 🙂

Продължават подписите и печатите, искате ли съвет с лекар, имате ли въпроси, как се чувствате днес. Стига се до вододел: направо е за Байонтек, надясно Модерна – двете ваксини, предвидени за днешния ден. Кратко запитване на възрастна двойка, дали не може да смени отреденото дясно за направо, не, не може. Всички ленти се разделят още веднъж на множество кабинки с пердета, в които изчезват хората от опашките.

Пада ми се хубавото 13, и сестра и лекар, които тъкмо започват смяна. Приятно свежи и разговорливи. Уж нямам въпроси, ама все пак питам, какво е после. Замайване днес, отговаря момичето, утре пандемични симптоми – силна умора, сухота и болки в гърлото, мудни мускули, температура за Парацетамол. Жалко, жалко, друг ми беше планът за петък. Но нейсе, решението е мое.
Фрасват ми инжекцията вляво (дясната ми е за работа), лекарят подписва доста бележки. Колко хартия, отбелязвам аз. Много хартия, кимва той. И добавя, че за ваксинационните бележки в Германия ще си отидат едно 95 000 дървета. Катастрофите умеят да се водят ръка за ръка. Какво е със защитата, питам. След 3 седмици имате 50 %, след 6 седмици сте на повторна ваксина, след 2 месеца – пълна защита.

Всеки ваксиниран прекарва 15 седнали минути в следващата голяма зала а сред нея сноват наблюдаващи, които при нужда носят вода. В тази зала кресчендото от детски рисунки продължава на цяла стена: искам при дядо, Италия, Португалия, осми рожден ден, да играя с приятели, басейн, зоологическа градина, октоберфест, леголанд, кино, излети…
Пия една вода, снимам позволеното – рисунките. И поемам към колата.

Вкъщи си правя слънчева закуска – с чесън и орехи, защото в тях най-вярвам 🙂
Пожелайте ми здраве, пожелавам ви го и аз!