Изненада от най-невероятните

В града най-после кацат самолети, и от София пристигна председателката на Изпълнителна агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова.

С нея сме познайници от милата среща в студиото й на Облаче ле бяло преди над 11 години. И днес, денят пълен като за декември при мен, но тя пристига, си пишем с Яна, основател на второто българско училище в Мюнхен, че трябва да съм налице, трябва да се видим, да отидем заедно с гостенката на фантастичния класически концерт, който организира Българо-немското културно сдружение в Мюнхен.

Със съжаление отказвам, имам важен ангажимент в училище.

– Не можеш да откажеш, ела!

Отказвам отново, и 3 часа преди срещата се поддавам на внезапен разчистващ всички мероприятия импулс и потвърждавам. Ще дойда. Ликуване. Чудя се, защо, и си обяснявам – по човешки, харесваме се от раз от време оно, и ще прекараме една чудесна вечер заедно.

И така влизаме в залата на концерта. Г-жа Манджукова е почетен гост, излиза напред за приветствие и обявява, че тази вечер има приятна задача, чувам номинация. Годишната награда Българка на годината „Св. Злата Мъгленска“.

Колко хубаво, мисля си аз, каква прекрасна кулиса за прекрасната жена, която е избрана. Чакам и се усмихвам от мястото си и се навеждам за телефона си, за да я снимам, жената.

Виждам погледа на Яна, която ми кимва засмяна, кимвам и и аз. И си мисля – аха, ето сега ще я снимам, избрана е!!

И в следващия момент чувам името си: „За мен е огромно удоволствие, Светлана Кампс, номинирана от Българското неделно училище „Дора Габе“, Мюнхен, Германия, основател и радетел за българското образование в гр. Мюнхен.“

Ушите ми шумват, мене ли казаха?? За секунда не зная какво да правя, да стана ли, да помахна, вкопавам се за стола си невярващо.. Държа ръка на кръстчето си, на мен се случва. Тази награда е толкова високо в очите ми. Името на Злата, нейният образ и обаяние. Мен?

Като в стоп кадър ме повеждат краката ми към напред, прегръщаме се и получавам документа. В този момент виждам годините назад, виждам детенце в публиката, чувам гласа на Райна: „За да можеш да ходиш и ти на българско училище, за да го има.“

Река съм, едва седя мирно на Прокофиев, а на сонатата на Щраус, който е написал Историята на своята любов просто съм сянка до себе си, витая изцяло в току що билото и в силата на музиката му в цигулка и пиано.

Къде са годините, къде са децата, къде са прекрасните хора-градеж? Всичко е в мен, и ме преизпълва с щастие.

И най-вече опазената изненада с днешната вечер така ме вълнува, всички са знаели, а аз хич

Благодаря, че изпитах толкова благодарност. На всички в тези толкова години, които ми подариха този миг

Задължена И се прибрах, пързул-пързул в леда, и се подредих пред елхата Макси да ме снима. Пак съм готова с Коледа преди Коледа. Еех!! Прегърнете ме, ако искате.

А аз много отдавна съм си разпечатала образа на Злата до компютъра, в магия и преклонение пред светия й образ, той отколе ме очарова. Търсила съм си я на иконка, но не съм я намирала.

Благодаря пакБлагодаря