Хубава книга

Денят ми е шепичка. Стискам в нея нежност и цъфнал въздух. И чета нататък „Сърце“ на Виктория Бешлийска. Обичам кротостта, мощта, ласката на думите й, препрочитам ги, разглеждам ги, и после пак.
Ах, тази наша реч, вечен пленник съм й аз