Harem, haram, hamam

Харем-харам-хамам, и наргиле.

Турция ми действа велико-въз-душно

Хамамите са великолепни бани и процедура, радвам се, че днес узнах това. Този шум на медни тасове и плискаща вода, топлината на мрамора, приглушените от парата гласове на жените, светлините на звезди и точки от свода на женската баня, пошляпването на телячките, ми спомни детството. Когато мен в баня са ме водили само за да ми насапунисат очите с лютив сапун и да ме стряскат с канчето. Че то никога не знаеш кога точно ще ти го люснат пълно над главата и ще се наложи да ловиш въздух с отворена уста.

Изтокът знае. И знае да ласкае. Макар да е нескромно, да кажа, как днес кадънките-телячки се дивяха, че с Маленка сме майка и дъщеря, и ме привикваха накъде да се завъртам с чок гюзел мама. Хаха, припичам се от тез женски думи, тен хванах.

А когато в хамама влиза и миене на коса, както майка ти те е къпала, съвсем си отмаляла и като восък мека. И розова, доволна, спяща в 1001 турски приказки.

За наргилето не питайте, ще си кажа От 16 години не съм си дръпвала, хубавко попуших с дъщеря си и сина си

Всъщност щях да пиша в това разказче за хармонията на плочките в двореца Топкапи, за орнаменти и симетрия, за сервиза за хранене в султанския дворец с малки нежни рози, и колко ги обичам… Попренебрегнах ги, от други вълнения, но снимките на красотата им са налице

Лека нощ, Истанбул, и чок гюзелите понякога спят