Гъбките на баба Лютеничка
Няма по-драго от децата, няма. И когато така се засилят от удоволствие да изработят тяхната си представа, че надминат урока, още повече!
Минавам гъбките им с машинка горещ въздух, която зачиства косъмчетата. И се почват възклицания – леле, мирише на печена гъба. Какво ли е да наплъстим цветя и ги минеш с машинката. Дружен смях – печени зюмбюли, какво.
Всеки път си заслужава бързо да летя към тях. И за правенето на „лютенички“ също 
. Едно от дечицата, Хелена, има българско коренче, и чуло думички понякога весело ги обърква:
. Едно от дечицата, Хелена, има българско коренче, и чуло думички понякога весело ги обърква:– Идва празникът на лютеничките! Ще ги направим ли от вълна, Светлана, моля, моля!
– Малко трудно…
– Ама защо, бели и червени лютенички!
Хехе, честита баба Лютеничка, като дойде.
А сега съм заета /или свободна
/ да премигна и поема въздух – няма такава обсада след тишината на село като детската делегация днес Жива, жива 
/ да премигна и поема въздух – няма такава обсада след тишината на село като детската делегация днес Жива, жива 
