Събуждайки се, виждаме това от терасата ни на покрива. Нашата уличка. Леко индийска за мен, понеже има цветове. И то през февруари, вчера преди полета бяхме в мрак и студ. Днес ставаме и е слънце, охра и е зелено като скакалци, с лилави прекрасни контрасти. Предпочитам тази гледка.
В по-спокоен сезон посещаваме великата Алхамбра. Никой не говори немски, английски тук-таме, и то слабо. Испански, излизай от малкото ми джобче и спасявай семейството. Приятно е да виждаш мандарини, оранжево, кахлени плочици и толкова много знаци, които интуитивно четеш.
Alhambra
Като жива вода – навсякъде в Алхамбра са бистри водоскоци.
До нас свирят на китари местните gitanos. Жените и децата им се разхождат с гривнички и очила за туристите. Опитват се да те убедят, колко необходимо е оризовото зърно, на което ще напишат името ти, без съкращения. Нашите младежи се радват на музиката и са в пролетно настроение. Amor e думата за пролет.
Related