Голяма Богородица в село Косово
Великолепен празник на добротворството, децата, занаятите и родовите срещи сбъднахме вчера в село Косово!
От ранни зори в църковния двор задимяха казаните с курбан и боб. А после, с пристигането на косовчани и гости, от тавите и подносите им се понесе тънкото ухание на питки, погачи, милинки и баници.
Още в ранния предиобед със Сашо Карапееев започнахме да посрещаме деца в черковния двор – от селото и от домовете за деца, лишени от родителска грижа в с. Павелско и с. Нареченски бани.
Посветихме вчерашния ден на всеобщата ни радост, че реставрацията на „Успение Богородично“ върви и разкрива чудно нарисувани птичета по стените на черквата.
Затова Сашо рисува с децата благи лица, птици и къщи, а аз плъстих с малки и големи всички видове птичета на света. Наред с познатите видове се родиха още птиче-кюфте, птиче-тиквичка, папагалче и още много други забавни по форма и цвят хвъркати.
Малката Ели, ученичка в школата в Широка лъка, самата тя още дете, пя разкошно за гостенчетата, докато рисуват и плъстят. „Колко хубаво го може, искам и аз!“, прошепна момиченце до мен.
Ирина и Валя пък навиваха с децата масури и показваха как се плетат топли косовски чорапи на пет куки. Чекръкът достави на малките истинско удоволствие, и немалко масури за бъдещи черги бяха стъкмени вчера. А кълбетата прежда, тях от дни напред ги навиват бабите в село, за да ни помогнат с празника. Баба Митра постави завиден рекорд с 12 кълбета, и беше изключително щастлива да може да помогне, а и да се върне отново към това уютно вълнено занимание от младостта.
Сашо и Макс правиха питки на хорището, а павелските и нареченски деца с радост се включиха и в това вкусно начинание.
С рисунки на децата и с наплъстени вълнени птичи портрети украсихме зида на старото училище. Много дарители си избраха от изложеното и пуснаха колкото им е на сърце в дарителските кутии, за да продължим с възобновяването на красивата старинна църква. Само във вчерашния ден са дарени 1601 лв. за каузата! Ура, работата продължава!
И понеже в наше село сме все пъстри пилета и си имаме за всяко хубаво нещо знаещ човек, празникът поде нататък гайдарката ни Славка и нейното братче пред механа „Безгрижен живот“. Съдържателите му, Елена и Тони, екнаха с чановете хорището.
Гласчетата на Каталина и Леа благословиха гостите с Молитва на Иван Вазов.
Гайдата изви, изви, мина по всички сокаци, разля звук в песен. И ето ни пак, шест моминки от село Косово, запяхме с нея.
Представих ни като „Безгрижен кръжок“, а също и „самонадеян“, защото идеята да се „основем“ се роди точно преди 3-4 дни в същия този „Безгрижен живот“. Бързо разучихме песни, за да се подготвим за изява, пяхме по хладина вечер на всеки баир в селото. Също на Голям камик над Косово, там, където едно време момите са изпявали заедно първата си песен за деня, преди да поемат към градините си.
Получи ни се волно пеенето. Публиката ни се радваше, а ние рипахме като Калинка от възторг докато пеем :)) Продължаваме и с това – музиката е радост за всеки, пееш и ти е леко, щипнато, политаш.
Сестри Андрееви и техният гайдар от Орехово поведоха хората. Хорището отесня от танцьори и се ошири-ошири от радост, по него да стъпва празник.
И както каза Светлана Ралева, председател на Сдружението за опазване на село Косово: „Всички ние, старите косовски родове, и новозаселилите се жители, обичаме и милеем за това място, и сме единни в старанието си за да го водим към добро, чистота, хубави човешки отношения.“
Е, как да не ти мило, как да не ти е драго сред толкова протегнати ръце! Преживяхме заедно един богат празник, направен от сърце от хората в село за хората в село!
Закрилата на Божията майка да е с нас, здраве и късмет, и все така, заедно, мили съселяни!
