Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Gamla stan, или старият град на Стокхолм е един от най-добре запазените в Европа. Всичко си има. И много фериботи и круизни кораби преминават непрекъснато сред самия град. Стокхолм е построен на 14 острова-съседи, а морският транспорт между тях е толкова обичаен, както при нас автобусите, да кажем. И още красоти в червено-бяло в разказ по снимките
Синьо
и мачти навред
с кораба си приличаме по носа :)))))
Икеа преминава
Две хлапета в стария град
Пред двореца на шведските принцеси
който може, да я прочете тази улица 🙂
какви са обичайните артикули по магазините за сувенири – класацията водят плитките на Пипи, няколко викинга, кончета Дала и безчет лосове
Гудрун Сьорден, обичана шведска мода, също и от мен – меки и удобни дрехи. Е, малко широчки, но в студа топлинката е на първо място
Световно известната верига сладоледи Ben@Jerrys и тяхното лого насред стария град – „Мир, любов и сладолед“. Какво ли му трябва на човек повече?
Хитът сред сладоледите това лято – вафличката на балончета – по-видима на следващата снимка.
МММММММ, вкусотия, нахранваща петима. tag
Най-малкият паметник в Стокхолм, 15 см фигурка, която стокхолмци обличат на зима с шалчета. А туристите я обикалят три пъти и й оставят монетка, в суеверие, че това ще им осигури повторно посещение на града.
Музей на един от символите на Швеция – ръчно изработеното дървено конче Дала. Дала е детска играчка, която бащите дялкали в дългите и студени зими край печката за децата си.
Има ги от над 400 години в Швеция, оцветяването им е започнало през 19 век. Така известни са станали на световното изложение в Ню Йорк през 1939 година, когато пред шведския щанд било поставено гигантско конче Дала. Тутакси само в Америка се продали над 7000 кончета и оттогава, та до днес те са предпочитан подарък, донесен от Швеция.
Тук беше малко ужас, защото не бяхме разбрали (а и други туристи около нас), че на този ден, даже тъкмо, им се е родило шведското кралско бебе. Тогава гърмят празнично – е, ние празнично се скрихме с още няколко семейства в най-близката сграда, докато разберем за раждането. А-ама пушкала! 🙂
градът на мостовете
малки и големи – всички сме възхитени от водния простор
Тъй като всичко е гори и вода, гъбките никнат в необичайни количества и качество. „Най-вкусните гъби са шведските.“ – казват на пазара и си вярват. Едни от най-вкусните, добавяме ние след готвене – все пак и други народи гъби берат! 🙂
Необичаен туристически автобус – амфибия. Има и перки – върви по суша, плава по вода! Не знаех, че са истина, мислих да ги има само по филмите
едно филмово слънце
което в музея Open mind, музей на техниката и бъдещето в Стокхолм, предава пряко и със замах за шведските новини
Невероятни експерименти в този фантастичен музей ни доказват силата на мислите и концентрацията – в цвят, музика и
и в движение – силата на мисълта придвижва топчето на масата в посоката на твоя противник. Кой ли спечели тук? 🙂
Извън Стокхолм – идилия, кейове и къщички (имат и комари – от огромните)
няма огради между тези къщи на брега, но се оказа, че си виждат и следят невидимите линии между имотите, охо 🙂
Пощенските кутии в селата са на едно място скупчени – иначе в тъмата и зимата пощальонът няма никакъв шанс да разнесе пощата.
Място и за всички селски обяви, продажби и намерено-загубено бележки.
наближаваме нашето „за три дни вкъщи“
Ето я мънинката дървена къщичка, в която за малко поживяхме. Тя е спомен на собственика за дядо му, той я е построил навремето.
Това и ни помоли в писмото си за наемане собственикът:
„Моля, отнасяйте се грижливо към моите скъпи спомени от детството. “ ( и бебешкото креватче вдясно – толкова мило)
В практичната всекидневна всичко е удобно, разтегаемо и във ведър цвят слонова кост.
Отпред, разбира се, е шведското знаме, и още една мачта за знаме. Със знамената на мачтите тук си е цяла наука, която шведите спазват – кога през деня се вдига и кога се смъква флаг. На празник важал нов правилник. А вече похабеното от времето флагче не хвърлят в коша (така пише, истина ли е, не знам), ами изпращат в плик на фирмата производител, заедно с поръчката на ново знаменце. Един вид – почит.
Около нашата къща – бяло и червено, и две сърнички наминават на ранина на паша.
Симпатично ми е прозорчето – със стар порцелан от детството на стопанина.
Сутрешната мъгла и влага – езерото е съвсем близо, комарите и те. Бррр, истински шедьоври са й се родили на шведската природа в тяхно лице! чао, селце
