Финап от Варна и сумак от Косово.

Две различни интересни дървета и техните плодове са моята експериментална лаборатория днес. Заела съм се със страстта на алхимик да науча повече.
Финап, хинап, барабошка, дзидзифка, китайска фурма е хранително плодче с вкус на орехчета. „Или на парафин“ – източник: моите недооценили го деца . От финапа става и сладък чай с цвят тъмен мед. Може да се суши за зимата – нагласила съм 60 градуса за 24 часа.
Сумакът е дърво с красиви пурпурни гроздове. Прелестен е, и прелестно кисел. На немски се нарича оцетено дърво – използвали са го за възкиселяване на оцет, за обработка на кожи, донякъде и за боядисване. В турската кухня, стрит на прах, се използва като киселичка подправка.
Позната е рецепта на индианците чероки за тяхната „розова лимонада“. Чероките заливали зрънцата на сумака с вода, премачквали месестата им част с чукало, оставяли течността да престои 24 часа. След това изстисквали и прецеждали. Получавала се лимонада, много богата на витамин С, която пиели с изтръпнали зъби, или пък подсладена . Добре се съчетавало с мента и маточина.
А аз ще го съчетая сега с вълна, трябва да му знам цвета. Бежов или дано пурпурен!? Тенджери мои, напред!