Есенното листо със сините ботушки

Тази учебна година е трудна за всички. С моите малки плъстари в училище опитваме да направим най-доброто от разстояния, перем вълна с много сапун и си подаряваме кратка творческа почивка от реалността.

И в такива моменти се раждат грахови шушулки с усмихнати бобени личица,

пъстри кълбета на сърца,

и кратки спонтанни приказки, в които все се оглежда по малко от това, което се случва около нас. Ето една есенна приказка на децата с 10 % маски:

Есенното листо със сините ботушки

Имало едно време едно листо, което се радвало, че идва есента, защото най-после можело да тръгне да пътешества. Листото си обуло сините ботушки, сбогувало се с дървото си майка и тръгнало на път. Вечерта било много уморено и заспало в една гора.
Една крадлива лисица видяла спящото листо, влюбила се в сините ботушки, събула му ги внимателно и побягнала.
Пристигнала си вкъщи, скрила ги в печката и легнала да спи.
На сутринта видяла, че ботушите се били превърнали в мъфини и в 10 % маски. Лисицата била гладна, изяла всичко и след това на пълен корем задрямала.
Междувременно нашето листо се събудило, видяло че му ги няма ботушките и тръгнало да ги търси с дървото си майка из гората. Дървото майка намерило лисицата, погнало да я гони с клоните си, докато тя не изплюла доброволно ботушките. Така есенното листо можело да продължи пътешествието си. А лисицата се засрамила силно и повече никога нищо не откраднала.