Eдин омлет по желание, моля!
Oт пет години видът на омлет предизвиква неудържим смях у дома. Напомня ни за словесните висини, които моят мъж (бивш чужденец:)) покорява, докато си поръчва за хапване.
Историята е следната: в зората на нашето гостуване в Косовските къщи, едва сме се запознали с мястото, Стефан реши да си поръча омлет. Чете от менюто:
Стефан: Един омлет по желание, моля!
Светлана Ралева: А какво е Вашето желание?
Стефан: Ами един омлет по желание…
(това действие се повтаря в два-три все по-усмихнати кръга)
Тогава недоумяващият Стефан посочва менюто: Тук пише „омлет по желание“, него искам.
Светлана Ралева: С удоволствие, но какво желаете – с шунка, с гъби, кашкавал …
Стефан: Ааа, ОК, ще взема един с всички желания, моля! 😄😄😄
Сега само пандемия може да забави и забавя следващия омлет, омахан в Косовски къщи. Дано в обозримо време можем да пристигнем пак при вас, приятели ❤️
С желание ще хапнем пак! 😄
