Домашни картофки, крем с върбинка и ликьор от кантарион
Един по-различен пост, за Любовта към себе си. Нали днес и е ден, както и всеки друг 
Умея и обичам с неистова сила, и тези дни си давам право да помисля, откъде, аджеба, я вземам обичта. И защо в годините съм си мислила, че любовта започва от другите. Сигурно за да не се притесня, че ще стана егоист 
. Е, днес отговорно заявявам, нека съм, ако се налага
Обичам се, вярвам си, и се надявам на себе си.
. Е, днес отговорно заявявам, нека съм, ако се налага Обичам се, вярвам си, и се надявам на себе си.А сега да ви представя земята си, домашни картофки по припек и крем от маточина на звезди. А за прегръдка на усилията по ден бъркане, рязане, мазане – кукленската ми чашка с ликьор от червен кантарион, за мен Първи опит, но не и последен, ален и вкусен е.
Първи опит, но не и последен, ален и вкусен е.С приятелка се смяхме, че сме като вещиците от Истуик с тези колби и буркани. Чисто родопски вещици сме Все ме е влечала алхимията, от рибарския двор като дете, на който на газен спиртник варях де що намеря. Та до днес, когато за деня узнах, че маточината е сред най-нежните билки за равновесие на сърцето, че боровите свещи почти без пчелен восък горят с припукване и остър сладък дим (те затова замъците им опушени) И узнах, че отново имам за даване от всичко, защото съм си дала времето да взема.
Все ме е влечала алхимията, от рибарския двор като дете, на който на газен спиртник варях де що намеря. Та до днес, когато за деня узнах, че маточината е сред най-нежните билки за равновесие на сърцето, че боровите свещи почти без пчелен восък горят с припукване и остър сладък дим (те затова замъците им опушени) И узнах, че отново имам за даване от всичко, защото съм си дала времето да взема.Честитя Вяра, Надежда, Любов от моята малка полянка на слънцето, орбитална станция за музика и писане 
