Долината на розите и розоварна Еньо Бончев
Мечтата ми да посетя розоварна, в която все още работи стара гюлпана, наред с новите съоръжения за добиване на розово масло, се сбъдна! Късметът и търсенето ме отведоха в с. Търничeни, където през далечната 1909 година е създадена розоварната Еньо Бончев.
Най-чисти изворни вода и природа,
закътано разположение на розовите градини, които Балканът прегръща в скут – това е мястото.
Тук научих, че съм закъсняла за дестилацията на розите. Тъкмо е отминала тазгодишната акция. Но маслодайните розички сорт дамасцена, алба и сентифолия все още цъфтят в полетата.
Ето ги трите красавици:
Научих, че в миналото България е била на първо място в света по количество на произвежданото най-фино емблематично и междувременно запазено име „Българско розово масло“. Четири тона годишно. Сега производството е 2, 8 тона годишно а първенството на България не е по количество, но все още по качество. Приятна мисъл, браво!
Любопитно знание е, че старите българи са подклаждали огъня под гюлпаната за добиване на масло все с дървета от женски род: ела, върба, топола и др. Усмихвам се, та кой умее тънко да цени това масло – вероятно най-вече жената.
Помирисахме карафа с капчици от над 100 годишно розово масло, носът на историята е уникален. Съдовете за експорт са от алуминий и се наричат конкурма.
От 3500 до 5000 кг розов цвят са необходими за добиването на литър розово масло. За целта розите се берат рано сутрин, между 5 и най-късно 10-11 ч. След тези часове крият маслото си в стъбълцата и трябва да се изчака нов ден. Исторически снимки от музея на розоварна Еньо Бончев:
При дестилация се смесват 500 кг цвят с 4 части вода. Т.е един дестилатор събира 2500 кг. В рамките на 24 часа след набирането на цветчетата те трябва да бъдат дестилирани. Дестилацията е двойна, което води до извънредно високото качество на крайния продукт.
И макар в розоварна Еньо Бончев да бяха отминали няколко дни от приключването на дестилацията на розово масло за тази година, въздухът и дори сенките на свежозеления двор около дестилаторите бяха все още силно дъхави, пропити с божествения аромат на рози. Дишаш, дишаш.
Биваше да си набера малко от трите рози, които ще дестилирам за розова вода с моя меден дестилатор у дома.
Телефонният номер на стария производител и фабрикант на розово масло г-н Еню Бончев е бил 6.
Просто 6 беше и моето посещение в днешно време във фирмата, в която има родствена приемственост. Хареса ми да си поговорим и разходим спокойно из градините, да узная за капсулите розово масло, които се прилагат в лечението на тежки заболявания, комай и за силната им защита с новото заболяване, „напитило“ ни в последните година и половина. И още куп чудеса, които умее нашето розово масло, от вълшебната Розова долина на България. Тази малка педя земя от Рая!
Догодина ще отида за дестилацията на розите в розоварна Еньо Бончев и знам, че ще остана очарована. Благодаря!
