Добре съм си дошла!

Смяна на плаж за вълнени чорапи, скариди за самунче хляб с люти чушки, дунавско вино за косовска ракия, Варна за село Косово.

Пристигам си по тъмно и имам чувството, че някой ми реди пътеката. Както вече е мрак и багажът ме сгъва на две по баира, изведнъж чувам: Искаш ли помощ? Искам. Ще се справя и с неволята, но къде по-добре е живата душа. Лисицата, другата душа, ме чака за вечеря, кученцата пък държат да вечерят с лисица