Динката

Първи ден на плъстената ни годинка в училище. Докосвам малко момиченце по гръбчето, да го насърча пред останалите деца в групата, които вече се познават, пък и са в по-горен клас: „Представи се, миличка.“

А то обръща очи нагоре към мен и прошепва: „Страх ме е.“

Представям Мари веднага аз, а тя усърдно кима.

И винаги казвай какво ти е, вземам си моя урок от първолачето днес.

Пък то после се усмихна на всички и наплъсти диня за чудо и приказ – малки ръчички, малка динка