Лети, лети, баницe

Днес решихме да хвърчaт баници. Баба ми по бащина линия, баба Стоянка, на която съм и кръстена, е била известна баничарка. Заедно с дядо ми Крум са имали пекарница в кв. Иван Вазов в София. Най-вкусните хляб и закуски са се мъдрели, но не за дълго, на тезгяхите им. И аз съм се учила кратко от нея. “ Ако те е страх, че листът ще те захлупи, той непременно ще те захлупи.“
Затова само връзвам коса, мятам ли баница, и запокитвам безстрашно листите. Досега имам едно захлупено попадение, иначе безаварийно :)). За Малена удоволствието да направим заедно беше огромно, особено при навиване на разточения, мятан и дърпан лист с плънката. Тогава просто повдигаш покривката и той се търкулва сам. Чудото на баницата.