Търсачът на рози и слънчевата улица
Бродирането е пълна медитация – в кръг, с ритъм, без цветови ограничения. Mислите ми летят към езика на знаците, а пръстите интуитивно шият египетски йероглиф – птицата с наведена глава в средата е символ за „търся“. Моята птица търси рози, защото слънце и рози обичам. За всеки случай вече е глътнала една и балансира розовия си корем на тънки крачета. Над нея са много слънца от слънчевата улица, три тюркоазени кръстчета за вяра, надежда и любов. И всичко това е обрамчено в кръг син бод, наречен праисторически. Розичките, на които се научих в zoom уроците на Анеми Конен, тя пък знае да шие от баба в Трансилвания. Релефни и много нежни са, с безброй насуквания на конеца за листчетата.
За копринените ми конци въведох реда, научен от Анеми. Няколко нощи плетох плитки по метода, който майка и и е показала. Сега в хола висят блестящи и многоцветни. Така конците са добре сортирани и могат да се издърпват поединично.
Сред конците намерих съкровище (за мен съкровище). Бележчица, свита на топче, и увита с конци. Бележчицата, с почерка на стара бабина сметка, а хартийката – с аромата на печката й за дърва. До нея – плитка червено, останала ми от нея . Ами че и баба така си е съхранявала конците, виждам чак сега – на Рапунцел! Но после е дошла внучка й , разбърникала е всичко, и не е запомнила как се оправя безпорядък. Така сега през Анеми и Холандия, все едно баба ми в България ме учи. Ей внучке, отваряй си ушите навреме. Иначе търсиш разпиляното знание. Пак имаш късмет, че го намираш! 🙂
