Да пребъде божият мир
Какво само прави изгревът с нас?!
Сякаш Слънцето събужда слънце, и тези течни топли лъчи къпят до чисто. Ако челото ми се бърчи, чувствам как изглаждат, ако е спокойно, съвсем досиявам 
А взирането в изгрева е любима мистерия – стисвам очи и притворя ли, яркожълто. Загледам се, лъчите на пълна симетрия засветват във всички цветове. Вероятно затова претворявайки нещо търсим симетрията му. Искаме да приличаме на слънцето, току забравяйки, че ние сме 
Ето, това копченце е за напомняне. В него съм намислила слънце, звезди, и цветовете на лъчите, които най-ярко виждам.
И една красива формула, която днес, гледайки покачването на светлината, спонтанно изрекох към нея и аз:
Да пребъде Божият мир, да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца 
