Чете българинът, чете…

– „Читалище“, 1965, кн. 3, с. 16; подпис: Чудомир 🙂

ЧЕТЕ БЪЛГАРИНЪТ, ЧЕТЕ…

Българинът обича много книгата и ако не я прочита с удоволствие, я нарязва във вид на цигарени книжки.
Младежите също я обичат и четат, но са от различни категории:
Читател-журналист. Той има склонност към книгите с илюстрации, които грижливо изрязва, за да си прави стенвестници.
Читател-естет, който, за да я запази чиста и красива, даже не я разрязва.
Читател-ревнивец, който толкова я обича, че като я вземе от библиотеката, не мисли да я връща.
Читател-скоростник, който, като дойде до някое по-дълго описание, прескача страници, за да стигне по-скоро до диалога.
Темпераментен читател. Той пък, ако не е съгласен по някой въпрос с автора, възразява му с химически молив върху белите полета на книгата. Ако пък се е възхитил от някой пасаж, подчертава го дебело и отстрани с химически молив пише „браво“.
Четец учена глава. Обикновено той взема от библиотеката по пет-шест дебели книги, та като го срещнат на улицата, да кажат: — Интелигентен човек, учена глава! След десетина дена ги връща непрочетени и взема други, още по-дебели.
Четец-художник. Ако в книгата има рисунки или портрети, на всички нарисува мустаци или бради, а на някои слага и лули в устата.
Много, много ги има. Едни подгъват страниците, за да отбележат докъде са стигнали, други захлупват отворената книга върху непочистената маса по същите причини, трети забравят запалената цигара върху книгата, четвърти ядат мекици и с блажни пръсти я прелистват, а домакините, за да не изгарят покривката, слагат тенджерата с кипналото мляко върху нея и т.н. и т.н.
Чете българинът, чете, много чете, да е жив и здрав!