Черноносото у дома

Трудно беше. Но все, в момент в който не знам накъде, се появява помощ. Тончо пусна мотиката и хвана два крака, и аз два, и я пренесохме уплашената госпожица от колата до обора🙂

А от баира се спусна адашката, поела грижа за Кадем, Шара и Дара, да види дали са добре, че блеенето беше Велико, и помогна в съюзяването на отборите.

Докато влезе, малката хукна към тях, зарадвана да си има нормална агнешка компания. А тримата търтиха да бягат, скриха се в обора, тя подир тях, по дървата в дърварника, качена на метър и половина. Аз панически я дърпам по дупето, да я сваля, преди да отиде на покрива.

Кучетата лаят, майкината Димитрина и тя, майка репортерства, ние, Светланите, сортираме отношения. При-Родна лудница🥰

Хеле, след трудното време, опряха муцунки. Шара спря да и тропа като огнеборка с копита, а Кадем направо я гушна. Малката вече е у дома.

А аз хванах баира, да се пльосна на мира на земята, и да спра тупуркането от километри и вълнение в себе си. Земята ми върна силиците, усмивката, куража, и ето как е прекрасна вечер. В която участва и мама❤️

Лека нощ от село Косово, и до новия ден❤️

P.S. в обръщение е и името Ружа, за Марта… Ха да видим кое е нейното🥰