със Светлана Кампс
Първият зимен кукуряк е цъфнал в градината. Цветът му е вдъхновение за чергичката, която тъка днес. Жълто и наситен цвят на рохка пръст. // Der erste kleine Winterling blüht bei uns. Seine Farbe ist die Inspiration für meinen Webteppich heute. Gelb und satte Erdfarben.
Мандалата, в превод от санскрит „кръг-обиколка“ или „завършване“, подрежда хаоса. Събира мисли и чувства като в чашка на цвете, центрира ума в светлата си среда. Самата й направа от вълна е едно пътуване към себе си. Правейки я се запитах – ако можеше да видиш моментна снимка на душата си, как би изглеждала тя от […]
Който ме познава, знае, колко необуздано и с продължителност 9 дни мога да се радвам! Та крача си аз из отдавна мечтания Текстилен и индустриален музей в Аугсбург (Тим), подхващам новия брой на списание по моя занаят и фрас – виждам юртата си в цял замах на гърба му като реклама на плъстеното ми школо […]
Мис Диди Киргиз-Български юрти и мис Светлана Киргиз съшиват пъстри ширдаци
Вълнени несесери с детелинки – наплъстени, обшити и извезани от мен. Голямата „книжка“ е с мериносови странички, боядисани в нежножълто с брезови листа. Тя ще съхранява топлийки и игли – от перлени до губерки, ножичка-щъркел, вързана на плетено шнурче (да не ми отлита ножичката:)) гребен за тъкане и конци за бродерия. Малкото кръгло вълнено калъфче […]
Плъсти, родопски възи и розе в село Косово. Това, което не виждате е паралелното пържене на безброй резенчета тиквички на открито. Споменавам ги за 4-D ефекта на вечерните снимки. А, да не забравяме и китарата на Сашко „Чувам ромола на реката!“, измечтава Стефан. „Това са тиквичките, папа“, парират през смях децата. Обичам ги :–)
Тези пантофени ботушки са поредното ми дълго и грижливо люляно чедо. Плъстила съм ги и шила между четири държави – кошничката с работа е винаги с мен. Есеннозелено мерино, ярка тревна планинска вълна за здравина, коприната на пристигнало от Индия жизнерадостно сари, сърмено кълбенце от баба, телешка и свинска кожа за обшиване. И пръсти, на […]
Слънцето гали бузките на Райко до свеж прасковен тен. А той, дядото на 83, позира със сламената си шапка насред река Приен и споделя, защо му върви на добре здравето: “ Яжте праз през март и левурда през май. Taка лекарите няма да има защо да се занимават с вас. То и мечките, казват, като […]
