със Светлана Кампс
Снимах това омайниче в Косово, и то ми позволи да надникна чак до сърчицето му. Все едно една смалена Алиса е влязла в чашката Уча за финия свят и сила на растенията и съм очарована от симетрията и гласчета им: „Когато цветята растат, чува се eднo слабо пyкaнe. Това са музикални тонове, кoитo човешкото ухо […]
И как така сменихте този хубав град Варна за който и да е град в Германия?, пита митничар. Никак, доозадачавам го, заета да нося с привидна лекота „ръчен“ багаж билки и прежда в цветовете, дали ми коричките на нар Довиждане, Варна, или който и да си ти град в България
В На кафе по Нова телевизия вчера е излъчено видеото от Архитектурния тур през Хвойна и Косово в края на септември Приятно ми е да повървя с него по пътеките отпреди месец. Накрая има и малко работилница и двор за йога и моите вълнени картофки и гъбки, на които учих участниците. Хареса ми да имам […]
Какви хубави хора са се събрали в нашето село и какви вълшебни часове си споделяме тук. Светлана Кампс ни разказва сладки приказки, пя ни, черпи ни с чай от дива мента и домашно приготвени сладки, научи ни търпеливо как с плъстене да си направим гъбки и картофки, а със Zlatina Pachilova – нашият вдъхновител за […]
Интересен емоционален момент е краят на разказване на приказки, последната дума. Покланяш се и гостите те чакат да се върнеш. А ти тъкмо си бил кралицата на Гърция, въздишал си с Насредин или си грухкал като уплашен глиган, и няма връщане Вероятно затова артистите напускат за кратко сцената, да се съберат. Усещам, че тогава трябва […]
Aз съм щастливка в разказването, имах най-хубавата публика на света днес! „То и мечката може да си е направила просто списък с приятели. Не за друго да го е написала, само от доброта!“, кратък сладък фрагмент (като петмез от хвойна, пихме го с чая) от детско разсъждение по време на приказките Утре, събота, сте добре […]
По зефира се носи звук на флейта и цвилене на кон. Сойките се будят с рязко поклащане на главици и стремглав полет надолу. Кълвач се блъска в стъклото и чудодейно оцелява. А в двора съхнат цветовете на боядисаната с шуми вълна, галено оранжево и червено кафяво. Нарекох си ги „от сърцето на зората“ и „орехови […]
Един по-различен пост, за Любовта към себе си. Нали днес и е ден, както и всеки друг Умея и обичам с неистова сила, и тези дни си давам право да помисля, откъде, аджеба, я вземам обичта. И защо в годините съм си мислила, че любовта започва от другите. Сигурно за да не се притесня, че […]
