със Светлана Кампс
Навън е студ, и ето как до топличкото на печката ми се получава „от сакарска овца до конец Най-малко познавам родните породи, значи хайде, експеримент за учене със стиска сурава вълна от Ferma Zlatno Runo. „Каймак-жълтобял“ цвят, а на снимките е любимият ми процес – отбиране/пране/дарачене, предене, пресукване, качване на мотовилка. Следва баня за отпускане […]
Високо в планината живее една дива порода, неповторимата със своята жилавост каракачанка. В обора на Митко Вършилов случайно живее и Кадем, агнето късметлийче, с което ще се учим на овчарлък. Каква я мислех, каква стана. Започвам животновъдската си дейност с малък лакон (Lacaune), когото съдбата в лицето на Митко и на приемната му майка е […]
Има една любима моя скала по пътеката за Хвойна. На нея слънцето най-хубаво напича, така хубаво, че дори през февруари подранили гущерчета щъкат. С нотна тетрадка между веждите, затова съм ги свила – да не падне, репетирам за Кадем. Докато той пощипва тревица, аз да му свиря. P.S. Кадем е бебе овен, и ако рачи […]
Агнешките дечица на бай Митьо, Митко Вършилов Мекички, засукващи по пръсти и връзки на обувките, гризкащи якетата, на по месец-два ангелчета. Стара каракачанска гордост овце, изящни под тежкото си руно. Възхитително!! И сред тях едно малко бяло агънце. Родено е в кланица, по случайност там, живее сред малките каракачанчета, кой знае каква порода е.. Легна […]
И ухае на къна и кокичета! Ако в едно мънинко село се съберат надвечера 16 ръце, това вече е цяло зимно с. Косово накуп. Прииждат панички, туршийки и хлябове, да не забравим айрана и вино 22! Гостенките ми са от майка на бебе до баба на бебе, и всички се казваме „момиче“, защото това е […]
Да си навън докато вали и дъждът обръща на сняг е безценно. И безценно мокро Земята е охра, капчиците са росички, а всичко наоколо – движеща се красива мъгла. Има я, няма я. Вчера беше слънчево, днес дъждовно, природата си знае работата и си я върши с любов и грижа
Кът свиден и мил
Атлас Елица Мавродинова Атлас живее в някакво селце под възлестия крак на планината с една жена и няколко овце и къс земя на края на мъглата. Той става много рано. Точно в шест, преди да се е срутило небето. Не се оплаква. Нищо, че и днес светът е легнал целия в ръцете му. И нищо, […]
