със Светлана Кампс
Вече бяхме помолени да разопаковаме коледния подарък – не можа да чака малчо наш. И само със запитвания за Ч, З, Д и Ф какво писмо тайно е спретнал – „Боледа, мамо, Боледа!“ Записвам си оригинал и прочит, за 2026, когато той вече ще го е забравил и напразно ще си питам. Сашкото бърка К-Б–П– […]
🙂 Неделни сънища-меденки у Кампс: – Мамо, ти тази нощ какво сънува? – Че чета един вестник. – Не е възможно да си сънувала това! – Що? – Ами защото беше в моя сън, и там не видях да четеш вестник. Би се с кучета, от големите, за да ме спасиш. После мисли, мисли, и […]
А сега забрави за всичко, което купихме заедно, мамо – само те водих с мен на магазин, за да разбера нещо… И си лягайте вече, че имам тайна работа за една изненада! Ти забрави ли вече, мамо??
Сашева питанка: На колко години се става ако днес си без седем зъба, но пък с едно куче, две торти, Макси, Малена, тате и мама до теб на масата? Ха де – честит празник, синко Саши! 🙂 Годинките – седем. Мая Дългъчева: „Колкото и отлетелите зъбчета :)“ Svetlana Kamps: „Осмо се клати – люшка го […]
Помолвам се тази красива песен за обичта някак да стигне и поздрави и моя татко Митко. Сигурна съм, че обичта никога не е далече – само на девет месеца близост и далечина. Благодаря на създателите й – и наистина, нека винаги всеки се връща – в топлината на обичта на близки и приятели. Гледайки това […]
Една мила приказка – прецапвам си я от Мая Дългъчева, прецап 🙂. Всеки остава завинаги В Оная гора живееше една Гъбка с красива капела. При нея спираше кой ли не. Едни се отбиваха. Други се застояваха. А трети оставаха толкова, сякаш никога нямаше да си тръгнат. Но и те си отиваха някой ден. Гъбката тъгуваше […]
28.09 – рожден празник за синеокото ми момиче и „синеоката“ му майка – 11 пореден една за друга на този свят! С любезното спомоществователство на Paulaner Weißbier и Oktoberfest 🙂 Наздраве! Darina Tonkova „Честит рожден ден, мили синеочки! Да сте живи и здрави и да се обичате все толкова силно!“ Йорданка Дългъчева: „За много години, […]
Вяра Да вървим все така дълги нощи и дни покрай много слънца, покрай много луни. Но ръка във ръка и сърце във сърце. Някой пише съдбата ми с тънко стриктно перце. Някой с ножица нежно реже мойте крила. Ти не се ли страхуваш, като казваш „Ела! Имам златни пантофки и вълшебен мехлем – нека първо […]
