със Светлана Кампс
#karakachansheep Ето и наплъстено и прежда от вълната на каракачанката. Красиво преливат сивите цветове. Снимам с планински кристал, защото са планина при планината, а и този кристал е силата на месец февруари. Много ми харесва наплъстеното като подложка, меко и грубо е, носи сламчици и характер, като картинка е. Положила съм го на масата да […]
Имам слово тъкмо колкото да опиша колко съм доволна! #karakachansheep Каракачанската овца откъм козина е едно неоткрито съкровище. Точно два реда намирам за нейния кожух – родопски одеала. Не повярвах да е само толкова. Днес започнах експериментите си със стиската кичури, взета в ръчния багаж. И зяпнах – под пяната на маслинения сапун лешниковото премина […]
Няма по-драго от децата, няма. И когато така се засилят от удоволствие да изработят тяхната си представа, че надминат урока, още повече! Минавам гъбките им с машинка горещ въздух, която зачиства косъмчетата. И се почват възклицания – леле, мирише на печена гъба. Какво ли е да наплъстим цветя и ги минеш с машинката. Дружен смях […]
Идеята за летене става все по-весела. И докато опитвам да отлепя от земята, а стачката на Луфтханза не ще, нямам що да сторя освен да подготвя урока за утре в хотелската стая – в чай и кутийка от крем за лице. И днес на път за летището не можах да подмина овчарника с малките. Спират […]
Всеки изгрев ме доближава до разлъките. И всяка разлъка ме доближава до срещите. Ставам рано и избирам накъде да обърна мисълта си. И ха да се замисля, до мен в мрачината се подрежда Шаро. Висок ми е до над кръста, но все пак аз съм един кръст над него. Гледам го, докато вървим двамата и […]
Навън е студ, и ето как до топличкото на печката ми се получава „от сакарска овца до конец Най-малко познавам родните породи, значи хайде, експеримент за учене със стиска сурава вълна от Ferma Zlatno Runo. „Каймак-жълтобял“ цвят, а на снимките е любимият ми процес – отбиране/пране/дарачене, предене, пресукване, качване на мотовилка. Следва баня за отпускане […]
Високо в планината живее една дива порода, неповторимата със своята жилавост каракачанка. В обора на Митко Вършилов случайно живее и Кадем, агнето късметлийче, с което ще се учим на овчарлък. Каква я мислех, каква стана. Започвам животновъдската си дейност с малък лакон (Lacaune), когото съдбата в лицето на Митко и на приемната му майка е […]
Има една любима моя скала по пътеката за Хвойна. На нея слънцето най-хубаво напича, така хубаво, че дори през февруари подранили гущерчета щъкат. С нотна тетрадка между веждите, затова съм ги свила – да не падне, репетирам за Кадем. Докато той пощипва тревица, аз да му свиря. P.S. Кадем е бебе овен, и ако рачи […]
