Бретонска овца среща Индия

Всичко започна с магичен подарък, донесен ми от Индия от Яни – пакетче къна с индиго, за лъскави черни коси до кръста, каквито само индийките имат. И копринено шалче в синьо, синьо като морето на региона Бретан във Франция, откъдето пък са моите три нови овчи руна.

В Бретан живеят най-малките овце на света, расата Quessant (оуессант), овце джуджета, малко по-едри от моите кучета. Отдавна съм любопитна да изпера вълната им и я изпробвам как плъсти. Такива овчици искам един ден, ситни и вълнести, любопитни и сговорчиви, добродушни същества.

Речено-сторено. Докато бръкна в торбите с вълната и пръстите ми се зарадваха. Мека, блестяща от капчици ланолин, нежна козина от две бели и една кафява овчица.

В Бретан на почит са били черните уессант, защото е нямало нужда да се боядисват – прели и тъкали дрехи от натуралния цвят на овцете, също и траурни. С времето бели, кафяви и кремави овце също намират почитатели под слънцето, расата се разпространява по света.

И баките запушиха. Със страх топнах едната бяла овчица в индийската стока – къна с индиго.

Вещерско зелено посрещна вълната и ме постресна.

Но не, от казана излезе гората – мъхове, пролетни листенца, сини жилки от индигото, всички горски цветове ме греят от легена.

Втората бяла овчица сега е като бадемово цветче – нея боядисах с листните въшки кошинил, разтворени в белите кристали на винена киселина. Получи се нежнорозов захарен памук, какъвто има на панаира в Аспарухово, разкошен цвят. Кафявата овца биваше да запази богатия си натурален цвят.

От вълната на краката и корема направих сърцевинки на пъстри топки. Така и кучетата ми имат играчки, и на съседските кучета подарих. Обожават ги, цял ден тичат след тях. Малкият ги засилва с лапички като котка.