Блог

Фантазия от светлини и приказки в Калтенберг

Koледна среща на приказките на братя Грим в Калтенберг – в светлините на факли и медени къщички.

Видяхме го в снежинки по светло, замръкващо и светващо с огньове навред. Навсякъде в къщичките увлекателно и на топличко се четат приказки. Така обичам моето момче – тича да хване началото на Жабока рицар, плахо информира вълка, че май е срещнал Червената шапчица на щанда за пържени картофки. Една мечта, една светлинна фантазия са сътворили тази година в средновековното градче!!!

Приятно разглеждане

най-после красив сняг, на пелени вали
снежен Гочко
гениално ефектна идея да светнеш рокли в гората

приказките шетат навред и разговарят помежду си и с децата
приказките шетат навред и разговарят помежду си и с децата
детето беше толкова щастливо, само подслушвах
зимeн двор през 1792, например
Сашко участва в приказката Щастливият Ханс
получава златно кюлче и тръгва сам из приказката, да заменя за по-добро (уж)
тук замени кюлчето за конче
кончето за крава, кравата за прасе
Прасето за гъска, гъската за мелничарско колело. Него пък го изтърва при разказвача. Финал – Ханс е щастлив, че няма нужда да мъкне тежести със себе си, Ханс е умник 🙂
и приказките имат нужда от подгряване на -2 градуса
От приказката за Баба Хала – изтупват юрганчетата й а над земята пада снежец 🙂
навсякъде прекрасни приказки за четене – огромни томове по пътечките
ей го вълка, ама и новини за Червената шапчица не могат го мръднат от топлата барачка, в която се е настанил
Снежната кралица посяда на по сандвич при него
и коминчетата пушат
връх на уюта – малката приказна къща, в която всичко е огън и свещи, а червенокосото момиче чете приказки на всички
Саши отделя грах от ориз – като в приказката за Пепеляшка. С часове може да го прави, а аз да го гледам и да слушам гласа на четеца.
Прелест, прелест, прелест. Радвам на фотоапарата си, че е такъв добряк да ми сбъдне кадъра!
гениалните рокли отново
кончета с пагончета – много сладки
известните немски звезди Хернхутер
замъченцето, ех!

хубавата къщица от меденки

снежни точици пълзят по кората
все по-тъмно синьо
винаги ще идвам тук, винаги!

16.12.2017

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top