Eдна мила приказка

Една мила приказка – прецапвам си я от Мая Дългъчева, прецап 🙂.

Всеки остава завинаги
В Оная гора живееше една Гъбка с красива капела.
При нея спираше кой ли не. Едни се отбиваха. Други се застояваха. А трети оставаха толкова, сякаш никога нямаше да си тръгнат. Но и те си отиваха някой ден.
Гъбката тъгуваше – за едни по-малко, за други – повече. А за трети – постоянно.
– Как така – питаше тя – идва някой, обикваш го, а после те изоставя!?
– Не те изоставя – рече Рекичката – Просто продължава. Защото Оная гора е жива – инак щеше да си стои една и съща като снимка. Да не говорим за подаръците…
– Какви подаръци? – изуми се Гъбката.
– Как какви? Подаръците, които всеки от тях ти остави… Катеричето те научи, че красивата шапка понякога привлича остри зъби. А Джудженцето скова табела, на която написа: „Не късай!“. Пчеличката ти описа всяка тревичка в гората, меда и летежа, охлювчето и маргаритката. А Патенцето – то те прегърна и те отнесе в сърцето си на отплуване…
Гъбката ахна – ами да, всъщност всеки остава завинаги!
Понеже надникна в сърцето си и ги откри до един, гушнати на топло.
Понеже погледна табелката и разбра, че Джудженцето все още я пази от остри зъби.
Понеже в сънищата й жужеше и цъфтеше цялата гора, разказана от Пчеличката…
Затова, щом някой иска да отплува, благодари му, че се е отбил. И му пожелай на добър път – той просто продължава.
P.S. И да знаеш, че си на топло – Оная гора е жива!