Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Това смоландско селце се състои от само три и то много близко разположени една до друга къщи. В една от тях са живели бабата и дядото на Астрид Линдгрен. Тук са снимани историите „Ние, децата от Бюлербю“ (на български известни като „Ние, децата от село Шумотевица“).
В детството на Астрид часове се е пътувало с каруцата от Вимербю до Бюлербю, до двора на баба и дядо. Звънчетата на конете са издавали наближаването на внучетата, а бабата заставала на прага, бършела очи с престилката и ги посрещала с прочувствената кратка реч, все една и съща и сърдечна: „Децата ми, и всичките техни деца!“
Веднага след което е заръчвала да не ходят да играят на близкото езеро, че може да се удавят. Големите посядали да си говорят, а малките моментално се запътвали към езерото. Дисциплина и толкова 🙂
След което до късно вечер са оставали на гости, и по тъмно са се запътвали наобратно, към стопанството си. Завити в шейната зимно време и блещукането на звездите над тях, докато задрямват от подрусването й – един от най-любимите спомени на Астрид.
Никъде другаде в Швеция не зреят толкова много черешови дървета като в Смоланд. Тук, в долината на черешите, напролет всичко побелява от техния цвят. Астрид си спомня как са преяждали до болки в корема с череши от дърветата на баба и дядо. И че тя и брат й Гунар не бивало да берат от долните клони – те са били за малките им сестри, точно толкова нависоко, та протегнат ли ръчички да стигнат. И да могат и те да преядат добре! 🙂
В градините е любимото цвете на Астрид Линдгрен, натежало от мед и бръмбари 🙂
Селцето Бюлербю, скрито в малка отбивка от горския път, привлича обичащите Ласе, Босе, Уле, Брита, Ана и Керстин – шестте деца-герои от веселите истории на Астрид Линдгрен „Ние, децата от село Шумотевица“. „Ако някой иска да дойде в село Бюлербю трябва да се изкачи по сума стръмни склонове. защото селото лежи много нависоко. Ако лежеше само малко по-нависоко, бихме могли да свалим звездите с обикновено гребло, казва Ласе.“
В тези истории децата си правят въздушна поща, дъски-пътечки между детските стаи на вторите етажи, за да могат тайно и по всяко време да си играят и беладжийстват.
Малката Керстин варосва стените – чаровната най-малка беладжийка от „Децата от Бюлербю“.
Филмчето 🙂
Трите къщи винаги са били частни и могат да се разгледат само отвън.
пещера за шумотевици срещу къщите
и двама домашни шумкарии 🙂
И сега „атамобили“ рядко преминават тук. Така ги е наричал дядото на Астрид, дивейки се на настъпващия около Бюлербю прогрес. Чуел ли „атамобил“ бързо свървал с кончетата си в горските пресечки, да не се уплашат от бученето на машините.
Красива природа, страхотно небе, и дувари от натрупани от селяните на камари едри камъни, така характерни за пейзажите в Смоланд. Чао, чаровно Бюлербю. 🙂
