Разходка из Катхулт и Вимербю

„Катхулт беше хубаво малко стопанство с червено боядисана къща, която се издигаше на едно хълмче сред ябълкови дървета и люляци. А наоколо се простираха ниви, ливади, пасища и едно езеро и една голяма, голяма гора.“ На снимката се виждат типичните за Швеция дървени огради. Сплетени са леко наклонено, много ми харесват.

Красота, как да не си попречи човек с удоволствие! Това е филмовият дом на семейство Свенсон, родителите на Емил и малката Ида.

За Емило-почитатели като нас – табелки с информация на входа на имението.

Ето го тумбалачкото с „шапкЪтЪ“.

Снимки на входа от работата по филма. Ето я и малката Ида, която виси над село Севедсторп. Да, Севедсторп а не Льоняберя се казва селото, в което се намира стопанство Катхулт и е снимано филмчето. Льоняберя си съществува също наблизо и там ходят куп туристи, за да търсят напразно „къщата на „Емил“. Така две села се превръщат в знаменитости, и на две места можеш да се почерпиш бонбони след разходката. 🙂

Пред верандата Емил издига сестричето си навместо знаме: „- Да, искам да видя Марианелунд — извика малката Ида. – Ще го видиш. – заяви Емил добродушно. Той взе куката, на която се окачваше знамето и я забоде в колана на Ида. После хвана здраво въжето с двете си ръце. – Сега ще полетиш – каза Емил. – Хи-хи – разкикоти се Ида. И полетя нагоре малката Ида. Чак до върха на мачтата. След това Емил закрепи здраво въжето, точно както правеше татко му, защото той не искаше Ида да падне и да се удари. Сега тя висеше там горе, съвсем спокойно и безопасно. – Виждаш ли Марианелунд? – провикна се Емил. – Не! – извика малката Ида. – Само Льонеберя! – Глупости, Льонеберя… искаш ли да слезеш? – продължи да вика Емил. – Още не! — отвърна с цяло гърло Ида. – Льонеберя също ме забавлява… олеле, гостите идват! “

въздушното мостче от дърводелната към шкафа с наденичките 🙂 „Както си седяха, майката на Емил изведнъж изпищя: – Олеле, забравихме Емил! Прекалено дълго седя наказано горкото момченце! Таткото на Емил веднага се втурна към дърводелската барака и малката Ида хукна подире му. – Сега ще те пусна, Емиле! – викна отдалеч таткото на Емил, а сетне отвори широко вратата. Да знаете само как се слиса! Там нямаше никакъв Емил! – Избягал е през прозореца, този непослушко – рече таткото на Емил. Но като погледна навън и видя копривата под прозореца — здрава и права и съвсем не изпотъпкана, тогава таткото на Емил се разтревожи. – Тук нещо не е наред – възкликна той. – Никой не е стъпвал там, по-точно никой човешки крак…“ всички гости, поканени на голямо угощение в Катхулт хукват да търсят изчезналия Емил – в килера, в потока, навсякъде. Намира го прислужницата Лина: “ Видът на Лина стана още по-чудноват и тя се разкикоти тихо и особено. – Елате с мен! – повтори тя. И всички, които бяха на угощението в Катхулт, тръгнаха. Лина вървеше и те учудено я следваха чак до килера. През цялото време я чуваха да се киска тихо и особено под носа си. После отвори тежката врата, прекрачи високия праг и всички я последваха, а тя ги отведе до големия шкаф, отвори с трясък вратата и посочи средната полица, където майката на Емил държеше своите вкусни наденици. Но сега там нямаше нито една наденица. Там беше Емил. Той спеше. Лежеше сред куп обелки от наденици и спеше милото момченце, а майка му така се зарадва, сякаш бе открила в шкафа си огромна буца злато. Чудо голямо, че Емил бе излапал всичката наденица! Не беше ли хиляди пъти по-хубаво, че намериха Емил на полицата вместо няколко кила наденица. Таткото на Емил се съгласи с нея. – Хи-хи, къде лежи Емил! – зарадва се малката Ида. – Не се е преобразил, поне не много. Как е възможно, едно-единствено намерено момченце, натъпкано с наденица, тъй много да зарадва толкова много хора! Най-сетне угощението в Катхулт стана наистина весело и приятно. Майката на Емил намери едно мъничко кравайче наденица, което Емил не бе смогнал да изяде, и го даде на госпожа Петрел за нейно голямо удоволствие. А всички останали, които останаха без наденица, не си отидоха гладни от гощавката. Нали имаше свински филенца и телешки шницели, и кюфтета, и маринована херинга, и осолена скумрия, и разни меса, и пудинги, и пушена змиорка, колкото можеха да ядат. А накрая им дадоха разкошната баница със сладко от ягоди и разбита сметана.“ м-м-м 🙂

Срещу господарската къща се намира втора, в чиито стаи са снимани кадрите от дома на ратая Алфред.

Домът на Алфред

Турист – позеленител 🙂 tag

конюшня, плевни, пасища и волна природа

проверка за карамел 🙂

поради липса на такъв и тревата се яде.

Три усмихнати деца

Нужникът, на който Емил пуска райбера отвън и по невнимание заключва баща си вътре. Докато се опитва да се измъкне през прозорчето таткото се заклещва така, че дупе и крака остават в бараката. А навън цяла нощ вали и го мокри… „През това време „Емил изведнъж се сети за Мъничето, на което беше обещал лакомства за вечеря. Отиде в кухнята, събра остатъците в малка кофичка и с кофичката в едната ръка и фенера в другата, потегли през дъжда и мрака, за да зарадва своето малко прасе. И тогава – ох, чак потръпвам като си спомня! – тогава той зърна баща си! А баща му също го зърна, ох-ох-ох, какво ли не става понякога! – ТИЧАЙ ДА ДОВЕДЕШ АЛФРЕД! — кресна баща му. – И МУ КАЖИ ДА ДОНЕСЕ ЕДНО КИЛО ДИНАМИТ, ЗАЩОТО ИСКАМ ТРИСЕВАТА БАРАКА НЕЗАБАВНО ДА СЕ СРАВНИ СЪС ЗЕМЯТА! Емил хукна и подир малко дойде Алфред. Но не носеше динамит – сигурно бащата на Емил не го беше казал на сериозно – а носеше трион, защото трябваше да се изреже отдушника, за да освободят таткото на Емил, тъй като по друг начин не можеше. А докато Алфред режеше, Емил стоеше върху малката стълба и държеше с ужас в сърцето опънатия чадър над нещастния си татко, за да не го вали дъждът. А пък да не мислите, че татко му изпитваше поне малко благодарност към Емил за загрижеността, която прояви с чадъра. Според него туй нямало смисъл, след като и без друго бил мокър до кости и тъй или иначе щял да се простуди и положително да хване пнеумония. Но Емил каза: – Не вярвам да се простудиш, защото е много по-важно да са ти сухи краката. Алфред беше съгласен с него. – Много е важно да са ти сухи краката – съвсем вярно!“ 🙂 🙂 🙂

„ЕМИЛЕ–Е-Е-Е“ 🙂

катхултско прозорче, усукано с хмел

Надвечер на площада в родното градче на Астрид Линдгрен – Вимербю. Малки къщички за игра го красят.

Тук е сниман пазарът във Вимербю, на който Емил спечелва своето конче Лукас: „Всяка година, последната сряда на месец октомври във Вимербю имаше пазар и тогава в града от ранно утро до късна вечер цареше голямо оживление и се чуваше страшна глъчка. Всички до последния човек, не само от Льонеберя, а и от други общини, отиваха там, за да продават волове, да купуват кобили, да разменят коне и да срещнат хора, да си намерят годеник, да ядат захарни петлета, да танцуват полка, да се бият и изобщо да се забавляват всеки по свой начин.“…“

Кметството на площадчето.

Астрид Линдгрен

Шведските къщички за обмен на книжки

изглеждат така – дзак 🙂

Улица със стари дървени къщици, на която са снимани много сцени на Астридлиндгренски филми. Тук се е намирал и магазинът за бонбони, в който пазарува Пипи.