Добра среща със Светлана Кампс //
Auf ein gutes Treffen mit Svetlana Kamps
Добра среща – този простичък поздрав, останал от дедите ни, ми е любим, защото носи заряда на благословията и на радостта от общуването.
След последващия отговор “Дал ти Бог добро” хората се заговаряли, споделяли си радости и тревоги – добронамерено и с душа. Къде могат си и помагали – я със изслушване и даване на акъл;), я с дело.
Така ще ви посрещна и аз на страничката си – Добра среща, казвам се Светлана Кампс, живея в Мюнхен от 20-годишна, родена съм преди време във Варна :))
По професии съм заклет преводач и майстор-плъстар. По душа съм човек на благотворителни каузи, на доброволчество, на организиране на празници и творчески работилници за малки и големи.
До мен във всичко неизменно е семейството ми, съпругът ми Щефан и трите ни деца – Максимилиан, Малена и Александър. Да не забравя и кученцето ни, Милинко (кръстено на закуските, да), което ме изслушва с човешко спокойствие и с неизменния взор „ти знаеш, че те обичам, нали“.
Моята дейност за българската общност в чужбина започна през 2008 година, когато се включих в сърцатото начинание Създаване на Българско училище в Мюнхен „Паисий Хилендарски“. Добавих към добрите сърца по пътя си и моето:
- за основаване на група „Банталончо“ за най-малките ни българчета
- група по театър „От игра до конец“
- връзки на училището с обществеността, медии и сродни организации по света
административно ръководство - иницииране и популяризиране на благотворителна акция за България „Коледа в кутия“ през 2010 година, която, с подкрепата на Българска православна църква в Мюнхен и до днес ежегодно радва с лични подаръци и отношение деца и възрастни в България; дарителски инициативи и подпомагане със средства за прегледи и лечение на дечица, за провеждане на мероприятия за деца и възрастни в неравностойно положение (коледен обяд, оборудване на стая за игри, фестивал на радостта и др.)
- организиране на празници за децата в училището и българските семейства в града – пъстър карнавал, срещи с хора-светлинки от България, които да разширят кръгозора им, да ги накарат да изправят челца в произнасянето на „Майчиният ми език е български. Аз говоря два езика“ в шарения свят на новопристигнало в Германия дете.
Така изминаха шест изпълнени с щастие години, в които трите ни деца растяха между все нови хора и идеи, пълна кола с реквизити за училищен празник и театър, коледни пакети, събития, дневници и училищни сгради под наем (това е по-сухата част, но и тя е спомен).
Всички налични човешки тефтери преляха от контакти – дали по телефон, имейл или лични срещи. Благодарна съм на времето за толкова приятелства и възпитание във взаимопомощ.
След октомври 2014 г. дейността ми за училището беше поета от колеги и моето голямо дете внезапно ме попита: „Мамо, с какво мога да съм горд че съм българче? Да се запознаем с още хора, които познават децата на моята възраст в България, да ги поканим при нас!“
Така възникнаха „Приказки и какао“ – приказните срещи-празници за български семейства в Мюнхен и околия.
Седем Добри срещи с писатели, поети, занаятчии и музиканти със златни ръце от България се сбъднаха. Плюс какао, бабини домашни почерпки и вълнени работилници, обмен на български книжки на тях. Едно запомнящо се изживяване за цялото семейство.
За тях децата от групите ми по театър и вълна правеха декорите, изнасяха представление пред приятелчетата си, представяха и приветстваха госта ни на сцената – като будно детско звено-организатор на празник.
Вълнените кукли, които създавам в плъстената си работилничка пък в „междучасията“ между празниците тръгнаха по срещи с децата в българските училища в Мюнхен. Само трябваше да нося столчето-сцена след тях, и вълната – за да могат децата да „пипнат“ приказката, докато я слушат, разказана от мен.
В съвместна работа с дружество за взаимопомощ „Единство“ ни се роди прекрасна легенда за мартеницата – разказана по проект за немската публика, популяризираща по един свеж вълнен куклен детски начин нашият хубав обичай Баба Марта.
Работилничките по плъстене на вълна за деца и големи, детските рождени дни, вълнените курсове „Вълна и истории за сърцето“ за мъничета в немските училища ме изпълват с енергия, прелива хубавото.
Обучението ми в плъстено училище за сертифицирани майстори плъстари си е цяло пухкаво предизвикателство и то. Току пера вълна от интересни овце, преда, боядисвам с природа, плъстя и обличам чудни леки дрехи от узбекистанска коприна, летя на копривщенски килими, валяни с цялата ми сила в продължение на нощи и дни…
И разказвам, разказвам, разказвам истории. Да си планетянин с местожителство в две държави е интересно – а и аз обичам да търча и наглеждам какво се случва около мен :).
При козите и овцете, при цветните празници, при приказните къщи на героите на Астрид Линдгрен в Швеция или био плантациите за манго и авокадо на Гомера… Всичко това пък е в блога ми.
Изписах ги съществените доказателства, че животът ми е дар и празнично намерение!
Добра и светла среща, приятели!
Светлана Кампс