Kамъкът и бобената консерва.
Стъпваме в темата на наближаващия празник „Приказки и какао“ – говорим за Земята. А душа детска не се сдържа: „Олее-е, толкова ли е стара Земята?! Ами то и ти даже още не си била родена на раждането й!“ Нъц, млади сме още! 🙂 🙂 🙂
Още две усмивки с детската приказка-намисленка и с галерия от срещите ни на вълна и театър и подготовка (тайна) тази седмица:)
„Пред една къща живеел необикновен камък. Той бил камък-пазач – мек и от вълна към гостите, скала към тези, които не са. Веднъж някой се спънал в пазача, той полетял и пльокнал във водата. Падал, падал и се видял в търбуха на потънал кораб. Огледал се за нещо за хапване. Намерил разпиляни на дъното консерви. Едната била отворена, та той посегнал към нея. Внезапно от кутията се показала мъничка дебеличка пухкава русалка. Преди време тя влязла да си похапне боб и една вълна затворила капака над главата й. Тъй си и останала в консервата да чака спасение. Най-после! Русалката му разказала още, че е дъщеря на царя на Русенланд – царството на русалките, близо е до Русе.
Царят помогнал на камъка да се върне пред своята къща. Това се случило в село Вирове или село Медово.“ (най-малките разказвачи категорично познаха камъка – виждали са го в тези села :))
галерия: вълнени камъни и търчащ театър :))