Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
Щастливо ви представям първата приказка по метода на Франц Кетт, сътворена от българчета. Методът Кетт е много известен и от години е изучаван в педагогическите специалности в Германия. „Възпитание на сърцето“ – в хармония, в естетика, в радостна мисъл и добродетели чрез „символите на приказките, с включване на всички възможни сетива и активно участие на детето“.
Едно от златните ключета на метода Кетт е превръщането на приказката в пластична картина паралелно с нейното разказване.
Децата градят с подбрани материали наяве вътрешната си картина, събудена от думите и от звуците, съпътстващи разказа ми. Неповторимо – приказката се ражда различна пред нас толкова пъти, колкото са децата-участници в нея. Така вълнуващо е да погледнеш на света с тяхната лъчиста фантазия!
Прекрасните снимки са с текст под всяка една. Там където думите не стигат, говорят очите на дете. „Големите очи на дете, Светле.“, поправя ме уважаемата колегия в ателието ни за приказки, вълна и вълнени книжни дрешки :).
Приказката ни води в царството на тъжна принцеса и ни запознава с весело пастирче, което решава да й помогне и върне веселостта й. Във вълшебна кутийка то събира най-хубавите звуци и й ги поднася с надежда. Чувайки ги принцесата отново се усмихва и започва да танцува. Галерия снимки-разказ:
Приказка за тъжната принцеса – царството през погледа на дете – пластична картина с камъчета, които описват цветово въздуха и водата, огъня и земята. И едно цвете – самата принцеса.В царството има гора и малко езеро, а в средата му – лилия.Принцесата и нейната свита.
По вълненото конче започва приказният кръг.В началото е една тайна тайна…скрита под осем воала :).Загадъчна вълшебна кутийка. Какво ли има вътре? „Вълна или коприна може би – много е лекичка…или пък бонбони, ама не са от хубавите, защото не мирише на нищо. А може и съкровище.Стисна ли очи виждам ето това съкровище – има птици, перата са лекички.… а аз виждам „вечерята на охлюва“. Май съм гладна :))… богатство е някакво… морето и къщите са там… синьо-златна рибка също… хора и животни са се срещнали в една градина, има песни…… аз виждам снимка на дете, тя е съкровището, и очите на дете – големите кръгчета.Ето го замъка на принцесата, с високи кули…… сред гората… чуват се птичета, свирукат като нас… ето високите ели около зидовете… то си бълбука и подбутва с вълнички камъните… наоколо е толкова красиво… цъфтят поляни… има и поточе
… вятърът носи листенца и шуми над царството… и събрало всички тези вълшебни звуци в кутийката, пастирчето отива да ги поднесе на тъжната принцеса. Вятърът влиза в косите й и ги разрошва, птичата песен я разсмива. И тя започва да пее с поточето и да се усмихва като цветята. Вече не е тъжна, танцува 🙂Претворяване с вълна.… най-важното за една пролет е да й е хубаво зелена и висока тревата… а за едно море, да има пиратски кораб… красива чаша… кои цветове да взема – всичките! 🙂Пеперуда… небе долу или небе горе… горе ще е.… гъбка, дом, вратичка, о, просто всичко е градина… 🙂… принцесата е червенокоса… вълненка тишина и съзерцателно майсторене… моето цветно… явно ми липсва смърф тук„градината на фантазията“„умната принцеса“„пеперудата на цветовете“„красивата пролет“„финалната череша“„страховитият пират“„нещо с шоколад“Радост от сбъднатата приказка и очакване на следващата ни среща на 15. юни – на домашна ягодова торта и хубава приказка 🙂
One thought on “… тя е съкровището. И очите на дете.”
Comments are closed.