Пилето Босилчо

Третата приказка, написана в детския творчески курс на 6. април.
И снимки на вълнените пилета сред книжките на писателя Виктор Самуилов – наближава идването му в Мюнхен – 17. април – празник „Приказки и какао“! 🙂
Приятно четене и разглеждане 🙂

ПИЛЕТО БОСИЛЧО

Шарената кокошка Пена снесла последното си яйце. С голяма обич го измътила.
Кръстила пиленцето Босилчо и му опекла палачинкова торта от слънчогледови семки.

Пена забелязала, че Босилчо „има потенциал“ и решила да го изпрати да се учи във вълшебническо училище.
Там децата сами решавали какво вълшебство да изучат, защото то после ще им трябва в животa.

Жабчето и Снежният човек, ученици в по-горните класове на училището, посрещнали Босилчо. Разказали какво вълшебство могат, за да му дадат идеи.

Жабчето можело да скача, да се задържа минута във въздуха и после елегантно да пада.
Босилчо бил пухкаво пиле и не намирал смисъл да скача така.

Снежният човек можел да се разделя на три части и да носи модни шапки.
Босилчо пробвал шапката и не се харесал – била дълбока и му била като затвор.

Изведнъж му дошла вълшебната мисъл – пожелал да се научи да превръща кръгли камъчета в яйца, за да може Пена отново да мъти и той да си има много братчета и сестричета.

Речено-сторено.

Черупките започнали да се разпукват. Малките пиленца подали главички.
Зарадваният Босилчо така рипнал, че чак направил двойно салто с двойно Пръц.

Край :))
И пилешка галерия: