По-бурна паша
Тресне ми ме денят из основи, завършвам го със съзерцателно навиване на копче в геометрия. Копче за сън🙂
Вчера магнитни бури ли бяха, моят собствен кураж ли, не зная. Изведох всички заедно на паша.
И кучета и агнета си устроиха такива дуели в двора на църквата – навръх идването на реставраторите и техните багажи, кофички, боички! Та навръх мъкнене на скелето се бях поставила в ролята да разтървавам и вардя входа на черквата да не влязат там агнета и кучета в галоп.
Имаше кратки победи, както и кратки усмивки. Възхитените момчета- реставратори са ги запечатали в снимки, и сега си ги имам за спомен. А възхитени, понеже пристъпват двора, и виждат „ах, какво красиво село, ах, каква идилия, и агънца, меки малки агънца за галене!’
Така де, откъм нарисуваната идилия го докарахме добре😊
Уморените противници, прибрани с помощ от село, че хич не щяха да крачат редом, заспаха заедно. Просто от умора и яд ги затворих в обора, заплаках, и им казах: Оправяйте се, аз не знам как!
И те заспаха😊
Днес се събуждаме росни, чак роЗни. Първата ми английска ароматна роза цъфти на пътеката, а аз на чаша копривен чай кроя по-успешна паша.
Днес ще опитам агънцето от последна снимка, Шара, да ми е водач. Мисля, че тя по-ме следва и по-голямо желание показва🙂
Пожелайте ми успех☀️🌹☀️
