С Шаро на изгрева
Всеки изгрев ме доближава до разлъките. И всяка разлъка ме доближава до срещите. Ставам рано и избирам накъде да обърна мисълта си.
И ха да се замисля, до мен в мрачината се подрежда Шаро. Висок ми е до над кръста, но все пак аз съм един кръст над него.
Гледам го, докато вървим двамата и ме разсмива с мечешката си боязън. Колко е трудно да си голям, Шаро. Всеки те вижда, и да се снишиш не можеш. А като си мъничък, си като мишле, тук ще се провреш, там ще преминеш нататък.. такива несвързани
Исках да покажа изгрев над Косово, но Шаро беше гладен и го глътна, хаха.
Пием чай, запалваме с него светлинка на хълма, и се завръщаме в ниското, за да поема все нататък, по своя път Песни ми пеят днес птичките още от полусън: горе небето шепти „Рано е още!“
Песни ми пеят днес птичките още от полусън: горе небето шепти „Рано е още!“Имайте прекрасен ден, ден за срещи и хора три кръста високи
