Kaракачанското стадо, Kaдем и Баш мандра през зимата
Високо в планината живее една дива порода, неповторимата със своята жилавост каракачанка. В обора на Митко Вършилов случайно живее и Кадем, агнето късметлийче, с което ще се учим на овчарлък.
Каква я мислех, каква стана. Започвам животновъдската си дейност с малък лакон (Lacaune), когото съдбата в лицето на Митко и на приемната му майка е спасила за нов живот, за да го даде на мен.
Ни вълна дава кой знае каква, ни мляко, че е овенче, но дава любов, и ще бъде моето първо агне. Кадем-Бадем Познахме се, залепна ми за крачола, и още няколко минути заедно, и ми отиде полета!
Сега ще досуче, ще донадебелее, и ще си дойде при мен на село. Заедно с няколко шарени момиченца, защото явно ми е писано български овчици да си гледам.
На снимките е и Баш мандра, приказната природа, сред която живеят от пролет до есен стадата на Ferma Zlatno Runo
Митко тъкмо ми каза: Човек, който обича живота, обича и животните, и цветенцата.
Аз ръка не мога вдигна, ако я вдигна, ще е за да помилвам. И тебе така те усетихме. Да си жива и здрава, момиче, и напред!
Развълнувана съм. Е, и си поплаках. Пожелах си да се науча добре да се грижа за тези душици, и те да ме приемат и следват.
Най-после, най-после