И ухае на къна и кокичета!

Ако в едно мънинко село се съберат надвечера 16 ръце, това вече е цяло зимно с. Косово накуп. Прииждат панички, туршийки и хлябове, да не забравим айрана и вино 22!

Гостенките ми са от майка на бебе до баба на бебе, и всички се казваме „момиче“, защото това е женска дума. Любопитни, лъчезарни, готови за ново.

Заминахме за Индия моментално, и който го потърсват по телефона в късната вечер, така си и казваше: не сме вече в Косово, извън село сме, ще закъснея пеш, хаха.

Символите на ръцете ни са най-прелестна фантазия. Не мога да не похваля моята мила Станка, която си пожела фасул, домати, и една пчела от къна! Дали ще ги намерите, то вече е друга работа, защото нашето къна-изкуство е с модерна люшкава линия и сложно се чете!

Най-възрастната наша жителка не можа да дойде, но ми заръча днес:

Сега ще ти кажувам една история, довечера като събЕреш жЕните, да им я кажуваш и на тях!

Чуйте я и вие, заслужава си!

„Един вече възрастен баща (от наше село бил) събрал тримата си синове да подели парите си помежду им поравно.

– Аз скоро ще ви напусна, но все ми се ще преди това да видя кой от вас може да огради с тези пари най-голям дом, óграден дом да стане.

– Какво ще рече да е óграден?, питали те. Да съградим, да заградим…?

– Както го разбирате, така го направете – отвърнал бащата.

Тръгнали тримата да градят. Първите двама се засилили, дом та дом, Палат. Едва покрили покривите, парите свършили.

– Тате, не стигат парите, малко си ни дал – отишли те да се оплачат на баща си.

А той им рекъл:

– Я да почакаме и малкия ви брат да дойде, и тогава ще стане белни малко ли са, много ли са.

След едно време дошъл ухилен и малкият брат.

– Татеее, такъв дом оградих, чак до зад 3 бърчинки (баира) в четвърта стига.

– Е как!! – възмутили се братята. – Ето! Тате тайно ти е дал повече от на нас!

– Не бре – отвърнал малкият. Ето как – построих аз с париците малка къщица, колкото глава да пъхна. И поканих приятели в нея. И после те ме поканиха. И така чак зад три бърчинки в четвърта отида ли, все едно дом съм оградил – постеля ми готвят да легна, трапеза ми готвят да седна, у дома съм си у тях.“

Сполай ти, бабо Митро, казах и аз. Целунах я, и вечерта разказах приказката на момичетата под малкия покрив.

Óграден дом, къна и родопски приказки, живот и здраве за всички замесени!

Stela Saci-sundari Hristova ухае къната, мила Сачи, целият малък дом е изпълнен с аромата и Благодаря, вдъхновителко, и до добра среща скоро!