На рибанска сватба
И хайде на рибанска сватба. Видели ритуала в Скребатно и облекли дрехите на празненството, сега тръгваме да му чуем музиката и видим чеиза и танците.
Има много мнения, моето е светлина. Нека всеки празнува и се жени, както му е на сърце. Ако му се жени въобще
Ушите ми се насладиха на писъка след тишината, на летящите пети на омъжващото се 18 годишно девойче. Ни то, ни никой си знае съдбата. Но му пожелах цялото лично щастие на света. И няколко хубави бебета, защото със сигурност иска да даде живот
Малката рибанска сватба е с 1000 човека, тази последна за сезона на сватбите в Рибново хич не беше от малките.
Още с идването си видяхме тавите печива, завити с рибански месали, високо вдигнатите като хоругви чеизи, деца, бебета, носии и музиканти, музиканти.
Снежнобели прекрасни, шити със седмици са тюльбетата (кърпите) на главите на момичета и жени. Мечтица ми е една такава ръчно изработена. Омъжените жени носят син кафтан, или както те го наричат – фередже.
С бавен танцов настъп цялото празнуващо общество начело с булка и младоженец върви към къщата на булката. Там прописква „Голяма да пораснеш, на мама да приличаш“, на кларинета, и роднините започват да бършат очи.
Весело е, като една малка Индия в България, си мислехме и ние, накъносаните и сприятелили се в цвета момичета, които Yurdana Shivacheva и Stela Saci-sundari Hristova заведоха на веселба.
Шарена наша страна, в цветовете ти е красотата – да живее всичко жизнерадостно.
То ражда смисъл, а смисълът е „Сияй и сам, и с другите, просто сияй и се радвай на живота!
