Рилке
Днес флейтата ми свири и дими в хладното навън. Крушата, на която уча децата, заприличва наплъстена на ангелче Цветето е въртележка без една перка – Но то все пак се върти! А небето е пустиня златен пясък.
Май този петък обръща сезона, казват ми го пръстите ми
Едно магично богато стихотворение на Рилке превърна листата на златната круша в криле. И остана в душата ми, хубаво.
Споделям го с нас
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Райнер Мария Рилке
Бог е далеч от теб и нас.
От своя трон висок
ръката ти в прекрасен час
благословил е Бог.
У никоя с по-нежна плът
ръката не блести.
Аз съм росата и денят,
дървото тук си ти.
Пребит от път, сега не знам
какво ми нареди
Той, който в златна риза там
под слънцето седи,
за теб, вглъбена и до днес
в безименни мечти.
Чуй, аз пристигам с блага вест,
дървото тук си ти.
Безропотно прострях крила,
преминах дълъг път
и плащът ми с лъчи обля
самотният ти кът.
Ти си сама дори и с мен;
невидим съм почти.
Чуй: аз съм повей в лес зелен,
дървото тук си ти.
Помни, че развълнувани
са ангелите там,
че тръпнат от ликуване,
но и от смут голям.
Ще стане нещо, може би,
ще почне нов живот.
Аз те приветствам — не скърби,
защото носиш плод.
Ти си прославена врата
и се разтваряш днес.
Ти си ухо за песента,
която пея — в тебе тя
се губи като в лес.
Аз дадох дъх живителен
на твоите мечти.
Бог чака, ослепителен…
Дървото тук си ти.
1899