Розово-лилаво

Вижте как нощта си отива. Тежка на цвят, ярка, живяла. Рисува картини за мен. Като жена, поседнала на земята, която обгрижва дръвче и свела чело се моли. На втората сякаш е долината на вечността на Линдгрен.

А после цветовете се сменят и смеят – стават пренежни и светли.

Сега ми хрумва защо за децата и себе си харесваме розово и светлосиньо – ами това е изгревът, началото, всичко танцува и се пише наново.

И да не сме казали, че розово- лилавото на дреха е прекалено. Само вижте дрехата на природата между тъмно и изгрев – тя прекалява С една възхитителна разточителна пищност.

Надявам под палтата блузка изгрев и поемам към града да превеждам. Защото, както каза любимо ново първолаче вчера: Аз мога седем езика.. само още не знам кои!

Пастелен ден, приятели.

Залавям се, че май започвам да гледам на утро и облаци, добър знак, хахах