Ангелина и розите

През октомври не цъфтят рози, но усмивки Допътувах с влака до есенния празник на розите в Бад Тьолц, за да си срещна момичетата.

Едната шие вълнени дрехи с чуден дизайн, вече има овце и ми е сърдечна душа.

А другата е като Роза, казва се Ангелина, и нейният щанд ухае на розовите продукти на България.

И докато се огледам, се оказах /към стилните гащи/ облечена в зелено палтенце на Kalima, до клиентката и, пурпурната Аврора.

И скокнах да заместя Ангелина на щанда за рози, за да може тя да изнесе презентация за розите пред публиката.

Оказа се, че ставам за търговец, малко си измислях, но все верни работи! Смеем се от сърце с нея, весело приклекнали пред плаката, да се вижда. Като танцуващи рози сме, казвам и, любимите ми цветя.

Ето го и едновремешния танц на амарилисите, и ползваните книжки с приказки за рози, лавандула и кантарион.

Изпращам деня и посрещам влака с мисълта, колко силно ме очарова заглавието-пожелание на розовата книжка: „Нека колчем се засмееш, рози да цъфтят!“ Засмейте се