По зефира

По зефира се носи звук на флейта и цвилене на кон. Сойките се будят с рязко поклащане на главици и стремглав полет надолу. Кълвач се блъска в стъклото и чудодейно оцелява.
А в двора съхнат цветовете на боядисаната с шуми вълна, галено оранжево и червено кафяво. Нарекох си ги „от сърцето на зората“ и „орехови въшки“ – по липса на достатъчно орехи добавих листни въшки, затова
Цялата ми природа е тук и как ще си отида другаде, не зная.
Добро утро в синьото, златно и розово небе