Шарено, галено, с близначета

Шарено, галено, с близначета и даже под тригодишни дечиня, покачени на кубове, за да стигат плъстарския тезгях. Близначетата са ми слабост, съвършенство на природата по две. Слабост са ми и големите, които не казват „нека децата“, ами питат дали могат да опитат и те.

Курабиени гъбки, прегорели на фурната кафеви, сиво-сини, „Може ли да ти се обадя или ти пратя снимка къде ще я сложа в детската стая“, „Ние ще сме първокласници, гъбката ще дойде с нас“, „Предеш камила, а камили откъде?„, „Ела ни на гости, ей така, в работилниците на Етъра, да си работим заедно“, „Колежки, ние свирим за вас!“, „Здрава да сте, и все така здраво да ви е сърцето!“…

Пожънала съм думи, докосвания на ръчици, прегръдки, смях. И Добра раздавателна умора, която сега ме кара да говоря силно отвътре и изричам малко навън

С мен пътуват думите на гостите, които благодарят, че ни има, с мен дойдоха пискюлите украса на иранския щанд – „пратете ни снимка на работилницата в Косово, право от културния отдел ги получавате“, с мен иде любов, животворна.

И сега знам, че почти във всеки град и селце на страната има свежо наплъстена гъбка, която или ще започне училище, или ще отиде на късно море, или ще бъде подарък за най-милите.

Амор фати означава обичай съдбата си. Днес я обожавам. Ще опитам това до края на земния път, а и след него

Чао, прекрасен Панаир, Чао, Етър от моите приказки! Пиша и похапвам трошици ореховка, залъци локум и симид от етърската фурна, замесен с нахутено брашно. И за да не е рязка промяната, плъстя нещо малко в хотелската стая, като за приятели. Така де, няма как след три дни да напусна зехтинения сапун и усърдието от раз. Утре ще го заменя с лентяйство и път.