Подготовка за работилничка с деца
Наслаждавайки се на ранното косовско утро, веднага си спомням, защо съм на тази Земя. И това ми дава сила за много дни. Цъфналият бъз е навсякъде, млечнобял и дъхав. Като да ми разказва приказката Бъзова майчица. И с цветните си чадърчета да трепти заедно с мен, развълнуван от това, че днес в село на рисуване и плъстене очакваме автобус малки екскурзианти от Пловдив.
Работилницата на открито кротко си чака реда, а баирите мамят, мамят да тръгнеш и да се не върнеш.
Имам време да засадя най-лютите си чушки, да препрочета какво ще им разказвам на децата днес, и да сурна пети с кучетата към реката. А после наострям уши, като лисицата, снимана посред бял ден пред съседската порта. И чакам какви немирни любопитни шумни живи щури детски души ще се сипнат с Ек в Косово.
Пожелайте ни успех, винаги така се вълнувам, и толкова ми е важно да им хареса. И да хареса и на мен
Първите работилнички в зеления двор на още градящата се работилница.
P.S. Мисля, че розите ми имат подарък за мен точно днес. Напъпили са на разцвет, а английската Акапела води с две полуотворени светли очи останалите. Приемам ги като мой си знак, всяка стъпчица тук е знак. На него пише – бъди щастлива, затова си точно тук, затова
„Пролетта се сменяше с лято, есента — със зима, и хиляди картини се оглеждаха в очите и в сърцето на момчето, а момичето пееше през всичкото време:
Това ти никога не ще забравиш!“ – из Бъзова майчица на Ханс Кристиан Андерсен