Кафене и котета в Истанбул

От всичкото преживяно голямо днес най-много ме радва да разкажа тази малка историйка, за респекта към живота. Кафене, в дъното му бебешко кошче. На него бележка – Честит рожден ден.

Зара е родила преди два дни, собствениците на кафенето сервират закуска на гостите си, седнали досами кошчето. Никой не я закача. А тя кърми трите си слепички котета и мърка спокойна. Колко съвършен е новият живот, вижте му лапките само

Обхванати от този мир, Малена и Сашко играят бавен шах с чая. Само да си ги бутнал да бързат за някакви забележителности, чуваш: „Абе нали казахте, че имаме време? Ами да го ползваме тогава!

„

И малка простичка идея ми хареса, ей така, положена на масата – чиния, пълна с мидени черупки, по които гостите спонтанно да си рисуват, пишат стих в тях, драсват дата и сърчице, има котешки лапки – така и Зара и котенцата и, докато спят и крепнат в коша, са вдъхновител на изкуството