Принцеса Радостинка
Предачките по света казват, че чекръчетата са стадни животни, по едно в дом не виреят, викат си дружки Дълго се инатях и имах само малката новозеландска Шана, кръстена на дядо ми Шиньо
И после видях Валтер, тежък мечок с големи совалки, за планината. Взех го, не го дохаресах, реших да го заведа при приятелка и да е нейн…
И стана това, което в нашия магичен свят на неведомите нишки се случва, и ние, предачките, силно вярваме в него Валтер отказал да преде, не помръднал, закотвил педалите и йок. Снощи ми го подадоха наобратно през оградата: „твой е, иска да се върне“.
Подредих го моето момче, погалих го, поведох го, и той зажужа, прости ми, и запя с конеца тромавата си мечешка песничка
Да, но през това време бях поръчала друго новозеландско момиче (най-добрите предачи са!!), и то пристигна, хем наедно с възвращенеца ми Валтер
Принцеса Радостинка се казва, че е лекичка като принцеска и ще си я нося по баирите на Косово. Преде с деликатни пръсти, и ми е по ръст, дребна порода
Та така, ето го малкото ми любимо домашно предачество. От ляво на дясно Шана, Принцеса Радостинка и Валтер.
А защо имат имена ли? Ами защото са живи, барабар с нежната нишка, която заедно създаваме – те реагират на мен, аз не мога без тях